име

Български

име

име ±

ед.ч.		име
	членувано	име·то
мн.ч.		име·на
	членувано	име·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 69

название, обръщения.

Етимология

старобълг. имѧ, род. п. имене. Праслав. *jьmę < *in-men. Обща ИЕ форма: старопрус. emmens, род. п. еmnеs, ирл. ainm, старогр. ὄνομα, арм. anun, староинд. nāma, авест., староперс. nāman-, лат. nōmen, гот. namō, тохар. А ñоm, В ñеm „име“.

Превод

Преводи

албански: ср. р. английски: ср. р. арабски: اسم (ar) (ism) арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: ср. р., ср. р. гръцки: ср. р. датски: [[]] есперанто: nomo (eo) естонски: [[]] иврит: שם (he) (shem) индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: nombre (es) италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: [[]] румънски: nume (ro) руски: ср. р., ср. р. словашки: ср. р. словенски: ср. р. сръбски: ср. р. тайландски: [[]] турски: [[]] украински: ср. р. унгарски: [[]] фински: ср. р. френски: ср. р. холандски: [[]] хърватски: ср. р. чешки: ср. р. шведски: namn (sv) японски: 名前 (ja) (namae)

Синоними

• название, наименование, означение
• прозвище, прякор, епитет
• именитост, известност, популярност, репутация, реноме, слава, чест
• вход, досие, номер, регистрация, сметка
• заглавие, наслов
• наименуване, назоваване
• служебна характеристика, минало